Направо към съдържанието

Кула (град)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.

Кула
Крепостта Кастра Мартис
Крепостта Кастра Мартис
България
43.8875° с. ш. 22.5213° и. д.
Кула
Област Видин
43.8875° с. ш. 22.5213° и. д.
Кула
Общи данни
Население2593 души[1] (15 март 2024 г.)
40,7 души/km²
Землище63,738 km²
Надм. височина204 m
Пощ. код3800
Тел. код0938
МПС кодВН
ЕКАТТЕ40525
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Кула
Владимир Владимиров
(ГЕРБ; 2011)
Уебсайтobshtina-kula.com/bg
Кула в Общомедия
Училището в града
Църквата и училището в Кула през първата половина на 20 век.
Военен лагер при Кула през първата половина на 20 век.

Ку̀ла е град, разположен в Северозападна България, административен център на община Кула, област Видин. Градът е трети по големина в областта след Видин и Белоградчик.

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2642 души по настоящ адрес и 2873 души по постоянен адрес.[2]

Кула се намира на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която се намира контролно-пропускателният пункт Връшка чука.

Историческите сведения сочат, че тук, съвсем близо до началото на Стара планина, човекът е потърсил място за пребиваване и убежище още в праисторическо време. По време на Римската империя градът се е наричал Кастра Мартис. От седми век е в пределите на средновековната Българска държава.

По време на османското владичество градът се е казвал Адлие. В края на XVIII и началото на XIX век тук се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[3]

В 1858 година дебърски майстори построяват храма „Св. св. Петър и Павел“.[4] Стенописите са от 1902 година – дело на Данаил Несторов, дар според надписа при изображението на Свети Николай от семейство Дичови.[5]

През 1879 г. Феликс Каниц свидетелства за сръбската окупация на селището през Сръбско-турската война (1876), за смесеното население, включващо татари и черкези и за новите пощенски връзки с Видин.[6]

С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.) е образувана Адлийска (Кулска) околия, част от Видинското окръжие.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия.[7]

По време на колективизацията в града е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. През 1950 – 1951 година 8 семейства (31 души) от града са принудително изселени от комунистическия режим.[8]

Численост на населението според преброяванията през годините:[9]

Година на
преброяване
Численост
19345413
19465550
19566474
19655876
19755660
19855189
19924632
20014018
20113226
20212394

Етническият състав през 2011 г. включва 3010 българи и 74 цигани.[10]

  • 2011 – Владимир Владимиров (ГЕРБ) печели на втори тур с 56% срещу Андрей Андреев (БСП).
  • 2007 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 62% срещу Пеко Пеков (Коалиция „Възраждане“).
  • 2003 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 51% срещу Пеко Пеков (СДС).
  • 1999 – Пеко Пеков (ОДС – СДС, БЗНС, Народен съюз) печели на втори тур с 52% срещу Марко Петров (БСП).
  • 1995 – Ваньо Иванов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 53% срещу Цанко Нинков (Коалиция СДС, Народен съюз).

Голям брой от населението на Кула работи в завода „Кула ринг“ – предприятие за преработка на каучук и пластмаси, произвеждащо гумени транспортни ленти и профили.

В центъра на града, в непосредствена близост до останките от крепостта Кастра Мартис, е разположен музей, в който са съхранени оръдия на труда, битови предмети от късноримската епоха, намерени край крепостта, както и умален макет на самата крепост. Към днешна дата (20 януари 2014 г.) музеят не работи. Основната и по-ценна част от музейната експозиция е била открадната, а всичко останало е занесено във Видинския музей и не е експонирано, а заключено и скрито в чували.

  • От 1920-те всяко лято през август се провежда Кулският панаир.
  • 19 август – Ден на града. Обявен с решение на Общинския съвет през 1919 г.
Родени в Кула
Други
  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51. Архивиран от оригинала на 2018-07-21.
  4. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 45.
  5. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 46.
  6. Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
  7. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  8. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 205.
  9. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  10. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  11. ХИТОВ, Панайот Иванов – в saedinenieto.bg